Отвъд първородния грях: Как шинтоизмът и будизмът оформят японската култура

„Японски митове и легенди“ е петата от поредицата книги на българския японист Братислав Иванов, издадени от „Книгомания“ и посветени на историята, културата, изкуството и геополитиката на Япония. Предвижда се до края на годината да излезе и шеста книга, в която авторът ще предложи нов прочит на историята на самураите и тяхната роля в политическия живот на Япония от края дванайсети до средата на деветнайсети век.

Основните митологични и легендарни сюжети в Япония са свързани с шинтоизма, будизма и шинто-будисткия синкретизъм, възникнал в резултат на усилията на японския политически и културен елит за хармонизиране на отношенията между двете религии. Представянето им пред европейските читатели поставя въпроса за намиране на адекватни понятия, които да не изопачават тяхната същност.

И будизмът, и шинтоизмът се различават съществено от християнството, което в продължение на две хилядолетия оказва влияние върху на европейската менталност. Ето защо авторът разглежда познаването на японските митове и легенди като ключ към японската духовност.

Светът на будистките легенди и предания е свят на ясно изразена причинно-следствена връзка. Целта на всеки сюжет е да потвърди тази връзка, която действа с еднаква сила при богати и бедни, при благородници и простолюдие. В книгата са преведени три притчи (джатаки) от живота на Буда през миналите му прераждания, разказани от самия него. Както и всички джатаки, те са илюстрации на добродетелите, които трябва да следва всеки, поел по пътя на будизма. Първо място сред тях заема милосърдието, достигащо до саможертва, ако това е необходимо за спасяването на някое живо същество.

В шинтоизма пък се смята, че зловредните действия нарушават космическата хармония и могат да предизвикат не само обществени, но и природни катаклизми.

В книгата е отделено специално място на сексуалната култура, която най-често е обект на изопачаване.

Докато в християнството се смята, че всеки човек търпи последиците от първородния грях и това изиграва изключително важна роля при формирането на сексуалната култура в целия християнски свят, на шинтоизма е абсолютно чужда догмата за първородния грях, за човека като виновно битие. Не по-малко чужди са му идеята за въздържане от секс и изискването за девственост на жената преди първата брачна нощ.

Отношението към секса в традиционният будизъм не се различава съществено от християнството. По думите на Буда Шакямуни, основателя на будисткото учение, жената е пречка по пътя към духовното самоусъвършенстване на мъжа, тъй като предизвиква у него еротични желания и привързаност към земния живот. Смята се, че нищо друго не замъглява ума на мъжа така, както женските форми.

От друга страна, езотеричният (тантрическият) будизъм учи, че страстите, от които ни призовава да се откажем махаяна, могат да са полезни, ако тяхната енергия се използва правилно. Казано с други думи, страстите, свързани с човешкото тяло, не се разглеждат като препятствие по пътя към спасението. Важно е да се отбележи обаче, че когато в будизма се говори за секс, по правило се подразбира, че става дума за традиционен секс между мъж и жена.

За автора

Братислав Иванов завършва специалност „Японски език и литература“ в Московския държавен университет и специализира в Института за японски език към Японската фондация. През 2009 г. по предложение на японското правителство е удостоен от името на Негово Величество император Акихито с „Ордена на изгряващото слънце“ за приноси в изследванията на японския език и разпространението му в България.

От същия автор в издателство Книгомания са публикувани книгите „История на японската култура“, „История на японското изкуство“, „Японската геополитика от древността до днес“ и „История на Япония от палеолита до Рейва“.